Васил Павурджиев - Снежен човек

Днес децата вън на двора
си направиха от сняг
цял човек — голям и страшен,
със тояга и калпак.

Хей, хей, трака, трак,
със тояга и калпак.

С нос от морков и очички —
вижте го какъв е мил,
пък и чудно име има —
кръстиха го те Страхил.

Хей, хей, хи-хи-хи,
кръстиха го те Страхил.

Но не щеш ли Заю-Баю
посред нощ ей тук се спря,
поогледал той човека
и кураж голям събра.

Хей, хей, ха-ха-ха
и кураж голям събра.

Хоп! — подскочи и налапа
на Страхила той носа,
сладко-сладко го захруска
и излапа на часа.

Хей, хей, ха-ха-ха
и излапа на часа.

Заю-Баю пак подскочи
и му рече с весел глас:
— Теб носа ти е за хубост,
но храна е той за нас!

Хей, хей ха-ха-ха,
но храна е той за нас!