Стихче от мама

Ръцете ми заети бяха през деня. 
Не можех да играя или да ти почета.
Когато молеше и канеше ме ти, 
за теб минутка аз не отделих. 

Днес кърпих дрехите и сготвих,после прах, 
ти дотърча с рисунка и със весел смях 
и каза:"Мамо,виж каква шега!" 
Аз рекох:"Синко, чакай малко, не сега". 

Внимавам хубаво да те завивам, 
молитвата като си кажеш и излизам, 
на пръсти отивам лампата да загася - 
а трябвало е още миг да постоя. 

Животът кратък е, годините летят и изведнъж - 
момченцето пораснало е и е вече мъж. 
Не е край теб с молбите си безкрайни 
и не споделя скъпоценните си тайни. 

Албумите с картинки са прибрани, 
игрите до една са изиграни. 
Молитвата вечерна, целувка за нощта - 
това са вече минали неща. 

Ръцете ми, заети постоянно, 
сега притихнали стоят.
Тъй бавен, муден, празен е денят. 
Да можех да се върна и да сторя 
онези нещица,които искаше ми ти с: "Мамо,моля!"